Едуард Емерсън Барнард

Американски астроном, открил Амалтея, петият спътник на Юпитер през 1892 г. и Звездата на Барнард през 1916 г. Той е бил първият, който осъзнава, че празните пространства в Млечния път са всъщност тъмни мъглявини от прах и газ.

Барнард е роден в Нашвил, Тенеси, и от девет годишен работи като асистент във фотографско студио. Увлечението му по астрономията е причината да приеме работа в обсерваторията на университета Вандербилт, където прекарва по-голяма част от времето си, използвайки телескопи. Той заминава за Калифорния, за да работи в Ликската обсерватория при отварянето й през 1888 г. През 1895 г. приема пост като практикуващ астроном в Университета на Чикаго и работи в Йеркската обсерватория. Участва в експедиция до Суматра, Индонезия, за да наблюдава слънчевото затъмнение през 1901 г. Барнард открива първата си комета през 1881 г. и до 1892 г. е открил 16. Той също изследва особеностите на повърхността на Юпитер. При затъмнение на Япет от пръстените на Сатурн, открива, че Япет продължава да се осветява от Слънцето, което означава, че пръстените на Сатурн не са плътни, а са съставени от отделни частици.

Барнард използва фотографските методи в астрономическите си наблюдения. Прави първите качествени фотографски снимки на Млечния път и създава каталог на заснетите тъмните мъглявини, които според него са облаци, поглъщащи материята, а не празни пространства между звездните облаци. През 1916 г. Барнард открива звездата с най-голямо собствено движение в небето и сега тя е известна като Звездата на Барнард.