Бели нощи

loading...

Този феномен се наблюдава само в полярните области на Земята, при който Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Ефектът настъпва около лятното слънцестоене, на 21 юни, за географски ширини от полярния кръг (в северното полукълбо). Същият ефект се наблюдава и по време на зимното слънцестоене, на 21 декември, на географските ширини от Антарктическия кръг (в южното полукълбо). На полюсите и деня, и нощта са теоретично с продължителност 6 месеца, въпреки, че действителните периоди на светлина и тъмнина се променят от периодите на полумрак.

Причината за феномена бели нощи се дължи на наклона на земната ос. Земята обикаля около Слънцето по равнина, наречена еклиптика. Земният екватор е наклонен спрямо еклиптиката на 23° 27’, в резултат на което северният и южният полюси са обърнати към Слънцето за 6 месеца. Близо до лятното слънцестоене, на 21 юни, северното полукълбо достига своята максимален наклон към Слънцето и Слънцето осветява цялата полярна област до географска ширина +66° 34’. Гледано от полярния регион Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ. Географската ширина +66° 34’ очертава Полярния кръг, която е най-южната точка от северното полукълбо, където може да се наблюдава среднощното слънце по време на лятното слънцестоене. Атмосферните отражения позволяват в някои дни този феномен да бъде наблюдаван и извън полярния кръг, до 60-80 км. на юг от неговите граници.

Белите и полярните нощи са природни феномени, които могат да се наблюдават по едно и също време на различните полукълба на Земята - когато в дадено полукълбо се наблюдават белите нощи, полярната област в другото полукълбо е потънала в мрак от дългата почти половин година полярна нощ.