Вселената - Всичко, което съществува

Вселената е всичко, което съществува – материята, пространството, енергията и времето. Тя включва всички звезди, планети и останалите обекти в Космоса. Вселената е много обширна – ние можем да видим само до 16,000,000,000,000,000,000,000,000 км от нея и не знаем докъде се простира отвъд тази граница.

Изказани са много теории за това как е започнала съществуването си Вселената и как се е развивала до днес. Най-популярна е теорията за Големия взрив, според която Вселената се е появила от гигантска експлозия преди около 15 милиарда години. Да говорим за периода преди Големия взрив е безсмислено – тогава не е имало нищо.

Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена – времето, пространството, енергията и материята, са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн. пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, скала, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменимите граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция. 10 секунди след Големия взрив атомните частици – протони, неутрони и електрони са оформени. Но самите атоми – водородни и хелиеви – се формират няколко стотин хиляди години след това, когато Вселената се е разширила много и се е охладила.

Скоростта, с която Вселената и всички принадлежащи й обекти, са се раздалечавали, наречена константата на Хъбъл, е една от най-важните формули в астрономията. Тя се изразява в километри за секунда от милион светлинни години. Разбирането й е ключът към осъзнаването на естествения ред на нещата. Константата зависи от количеството материя във Вселената, нейният характер и степента, с която гравитацията забавя разширението. Проследявайки разширението назад, учените се опитват да определят възрастта, формата и размерите на Вселената.

Никой не знае каква ще бъде смъртта на Вселената. В момента тя се разширява от Големия взрив, който я е създал. На базата на теориите на Айнщайн за гравитацията и изкривяванията на пространство-временния континуум се предполагат три възможности:

  • Затворена сферична вселена – в нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.
  • Плоска вселена – в нея гравитацията е умерена и ще забавя, но няма да спре разширяването.
  • Отворена (седловидна) вселена – в нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно


Разширяващата се огнена топка изисква поне 300 000 години, за да се охлади достатъчно и да стане прозрачна за светлината. Тогава изведнъж цялата електромагнитна енергия се освобождава и прониква в Космоса. Тази първоначална фонова радиация днес струи през нас от времето, когато една част от Вселената се е разделяла от друга със скорост 50 пъти по-голяма от тази на светлината. Около 1% трепкащи точици са били възбудени от вълните й. Съществуването на това слабо лъчение, останало от създаването до днес, е един от основните стълбове на теорията за Големия взрив.

Учените признават, че няма начин да докажат която и да било теория за това, какво се е случило, преди да изтече 10-43 от секундата след Големия взрив. Познато като времето на Планк, това е първата частица от секундата, в която законите на познатата ни физика могат да се приложат. Учените, търсещи теорията, която да обясни всичко, са се приближили колкото е възможно повече до момента на съзиданието.