Малките луни на Земята

loading...

14 юли 2006: Земята има „втора Луна“. Астероидът 2003 YN107 обикаля около планетата ни с период от една година. Поради скромните си размери – около 20 метра – той не се вижда с просто око. Но това не означава, че не съществува.

Тази новина, вярвате или не, е от преди седем години.

"2003 YN107 „пристигна“ през 1999," казва Пол Чодас от центъра на НАСА за близки до Земята космически обекти (NASA's Near Earth Object Program) към Лабораторията за реактивно движение (JPL) "и оттогава лъкатуши около Земята" Понеже астероидът е твърде малък, той не представлява потенциална опасност, ето защо не е привлякъл общественото внимание. Но пък Чодас и колегите му го наблюдават внимателно. "Това е един много интересен обект" казва той.

След преминаването си, повечето от близките до Земята астероиди отлитат. Идват и си отиват, евентуално произвеждат новини по телевизията и вестниците, при най-близкото си преминаване. При 2003 YN107 нещата не са се развили точно по този начин: той е минал и е останал при Земята.

"Смятаме, че 2003 YN107 е един от цялото множество астероиди, които не прелитат просто край Земята. Те се спират и лъкатушат около Земята в продължение на години“

Тези астероиди се наричат коорбитални. Най-важното при тях е, че те се намират на същата орбита като Земята, обикаляйки около Слънцето за една година. Понякога такъв астероид настига Земята и се впуска в космически танц с нашата планета : астероидът все още си обикаля около Слънцето, но лъкатуши около Земята.

Тези астероиди се наричат коорбитални. Най-важното при тях е, че те се намират на същата орбита като Земята, обикаляйки около Слънцето за една година. Понякога такъв астероид настига Земята и се впуска в космически танц с нашата планета : астероидът все още си обикаля около Слънцето, но лъкатуши около Земята.

"Тези астероиди, по същество, не са прихванати от Земята" отбелязва Чодас "Но от наша гледна точка, изглежда си имаме нови луни"

Астрономите знаят за още най-малко четири астероида, които се държат по този начин: 2003 YN107, 2002 AA29, 2004 GU9 и 2001 GO2. "Може да има и други" според Чодас. Той смята, че техният брой неизбежно ще се увеличи, когато обзорите на небето повишат чувствителността си.

В момента, два коорбитални астероида са близо до Земята: 2003 YN107 и 2004 GU9. Другите са разпръснати по Земната орби

2004 GU9 се явява най-интересен от всички. Той е само 200 метра в диаметър, което го прави сравнително голям. Според последни модели, Месечни съобщения на Кралското астрономическо дружество (С. Микола и др., 2006), той е прихванат от Земята преди около 500 години и ще продължи все така вероятно още 500. Този астероид се намира в забележително стабилно състояние.

В момента, изследователите отделят повече внимание на 2003 YN107 по една проста причина: астероидът вече се „приготвя“ да тръгва. Астероидът ще се приближи до Земята, на 10 юни, само на 3.4 милиона километра, което е малко по-близо от обикновено. Земната гравитация ще му придаде импулсът, от който той се нуждае, за да напусне околностите на Земята.

"Това е страхотен случай: ще наблюдаваме „заминаването“ на един от тези астероиди“ отбелязва Чодас.

Не тъжете, астероидът не си тръгва завинаги. След около 60 години 2003 YN107 ще затанцува отново със Земята, продължавайки прекъснатата си функция на временна, лъкатушеща луничка. По този начин ще се държат и другите коорбитални астероиди.

Всяка среща е възможност за тяхната обстойно изследване. Дори и с най-мощните телескопи тези астероиди не могат да бъдат наблюдавани, те са просто точки в окуляра. Един ден, когато развием достатъчно космическата си програма, вероятно ще можем да посещаваме, изследваме, и да започнем да добиваме ресурсите им. "Засега, те са просто любопитен факт" завършва Чодас.