Големият взрив

Това е теорията, според която Вселената е формирана от малък обект след катастрофален взрив преди около 15 млрд. години. След този взрив е започнало съществуването си пространството и времето. Силата на тази експлозия поддържа текущото разширение на Вселената.

Никой не знае какво е имало преди Големия взрив, затова се приема, че тогава не е имало нищо. Едва след Големия взрив са започнали съществуването си материята, енергията, пространството и времето. Големите радиотелескопи долавят сигнали, идващи от дълбините на Космоса. Възможно е това да е "слабо ехо" на мощното излъчване, породено от Големия взрив.

Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена - времето, пространството, енергията и материята са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменните граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция.

Скоростта, с която Вселената и всички принадлежащи й обекти, са се раздалечавали - наречена константата на Хъбъл - е една от най-важните формули в астрономията. Тя се изразява в километри за секунда от милион светлинни години (скоростта, разделена на разстоянието). Разбирането й е ключът към осъзнаването на естествения ред на нещата. Константата зависи от количеството материал във Вселената, нейния характер и степента, с която гравитацията забавя разширяването. Проследявайки разширението назад, учените се опитват да определят възрастта, формата и размерите на Вселената.