Поделения

В Древна Гърция и ранните човешки цивилизации, астрономията се състои главно в астрометрия — изучаване на позициите на небесните тела. През Ренесанса астрономи като Йохан Кеплер и Исак Нютон поставят основните на небесната механика, чиято математическа формулировка позволява предсказване на движението на небесните тела под въздействието на гравитацията. Фокусът на астрономията се измества към изучаването на движението на планетите и спътниците в Слънчевата система. Модерната астрономия, посредством методи като спектрален анализ и директни наблюдения като тези на космически апарати, изучава състава и произхода на небесните тела.

От началото на 20 век астрономията се поделя най-общо на наблюдателна астрономия и теоретична астрофизика. Наблюдателната астрономия се занимава най-общо с получаване на данни от различни небесни тела и използваните за целта инструменти като телескопи. Този клон понякога бива наричан астрометрия или просто астрономия. Теоретичната астрофизика изучава главно процесите протичащи във Вселената, които биха могли да обяснят получените от астрономията на наблюденията данни. За целта се използват и аналитични модели, като се използват методи като компютърна симулация например.

Поделенията на астрономията могат да бъдат категоризирани според сферата на интерес: галактична астрономия, планетарна астрономия; по предмет като формация на звездите; по метод за получаване на данни — посредством видима светлина, радиовълни или други частици.

По предмет на изучаване

• Планетарна астрономия: прашен вихър на повърхността на Марс, заснет от орбита от апарата Марс Глобал Сървейър. Видна е дълга черта, представляваща движещ се вихър, подобен на земното торнадо. Вихърът се изкачва по стената на кратер. Отдясно са видни пясъчни дюни във вътрешността на кратера.
• Астрометрия: изучава позицията и движението на обектите.
• Астрофизика: изследва физическите свойства на телата във Вселената, като светимост, плътност, температура и химически състав.
• Космология: изучава произхода и еволюцията на Вселената.
• Формиране и еволюция на галактиките
• Галактическа астрономия: изучава структурата на нашата и други галактики.
• Извънгалактическа астрономия: изучава обекти извън Млечния път.
• Звездна астрономия
• Звездна еволюция
• Зведно формиране: изучава условията и процесите довели до формирането на звезди.
• Планетарни науки: изучава планетите в Слънчевата система.
• Астробиология: изучава процесите, които биха довели до зараждането и еволюцията на живота във Вселената.

Други дисциплини, които биха могли да бъдат причислени към астрономията:

• Археастономия
• Астрохимия
• Астросоциобиология
• Астрофилософия

По начини на получаване на информация
Радиотелескопте са само един от използваните от астрономите инструменти. На снимката радиотелескопи в град Сокоро, щата Ню Мексико.

В астрономията информация за различните небесни тела и явления се получава главно след регистриране и анализ на светлина и други форми на електромагнитни лъчения. Наблюдават се и космичните лъчи, като за близкото бъдеще се планира и използването на детектори на гравитационни вълни.

Класическите поделения на астрономията са на базата на частта от електромагнитния спектър, който те използват за наблюдения.

Оптична астрономия: използва оптични компоненти (огледала, лещи, CCD, фотографски филми и др.), с чиято помощ може да се наблюдава светлината в диапазона от нискочестотни ултравиолетови до високочестотни инфрачервени лъчи. Астрономията на видимата светлина в частност използва диапазона на видимата светлина с дължина на вълната от 400 до 700 nm. Най-често използваните инструменти са телескопът, електронните уреди като CCD и спектрографът.

Инфрачервена астрономия: използва електромагнитни лъчения в инфрачервения диапазон. Най-често се използва телескоп, но за регистриране се използва уред, чувствителен към инфрачервени лъчи. Често такива телескопи се изстрелват в околоземна орбита с цел избягване на наземните топлинни емисии и атмосферни ефекти.

Радиоастрономията използва електромагнитни лъчения в областта на милиметровия до декаметровия обхват. Приемниците на радиотелескопите имат роеж, подобен на тези на радиоапаратите, но със значително повишена чувствителност.
Високоенергийната астрономия използва рентгеновите, гама и високочестотните ултравиолетови лъчи, както и неутрино и космичните лъчи.

Оптичната и радиоастрономията могат да бъдат извършвани успешно от наземни обсерватории, поради факта че земната атмосфера не им влияе в значителна степен (с изключение на облаците, които влияят на оптичните наблюдения). Инфрачервените вълни биват поглъщани активно от водните пари в атмосферата, което налага инфрачервените телескопи да бъдат построени на високи и сухи места или изведени на орбита.

Атмосферата е непрозрачна за рентгеновите, гама лъчите и високочестотните ултравиолетови лъчи (с изключение на няколко тесни обхвата), поради което се налага наблюденията да бъдат провеждани от стратосферни балони или телескопи на орбита. Мощните гама и космични лъчи от друга страна могат да бъдат изучавани по ефектите които те предизвикват при попадането им в атмосферата.